Правата на детето между теорията и практиката: мултидисциплинарна конференция на УНИЦЕФ и НБУ
На 28 и 29 октомври 2026 г. в Нов български университет се проведе научно-практическата конференция „Правата на детето между теорията и практиката“. Събитието беше организирано от УНИЦЕФ България, Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца и Общоуниверситетски семинар „Права на човека“ в НБУ (департаменти „Право“, „Политически науки“, „Здравеопазване и социална работа“). Форумът обедини представители на академичната общност от различни области на социалните науки – право, социология, социална работа, педагогика, история и др., както и изявени специалисти от системите за закрила на детето, социалната работа и образованието.
Между нормативното признаване и действителната защита
Един от основните въпроси, които обединиха участниците в конференцията, беше защо съществуването на международни стандарти, национално законодателство и институционални механизми не гарантира само по себе си ефективната защита на правата на детето.
През последните десетилетия България е постигнала съществени промени в нормативната и институционалната рамка за закрила на децата. Същевременно редица презентации показаха, че между формалното признаване на правата и тяхното упражняване в ежедневието продължава да съществува значително разминаване.
Този проблем беше разгледан от различни дисциплинарни перспективи – правна, социологическа, педагогическа, антропологическа и социална. Въпреки разнообразието на подходите се открои обща констатация:
Правата на детето често се прилагат като нормативни изисквания и административни процедури, без да се осигуряват условията, необходими за тяхното гарантиране.
Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца към НБУ участва с три презентации, които разгледаха взаимосвързани аспекти на проблема: оценката на въздействието на публичните политики върху правата на детето, етичната отговорност при социалната работа по случай и ролята на университетското образование за формиране на професионална култура, основана на човешките права.
Правата на детето като критерий за качеството на публичните политики
В презентацията си „Как оценката на въздействието върху правата на детето може да подобри публичните политики в България?“ д-р Евгения Тонева, изследовател в Ноу-хау центъра, представи подход за систематично оценяване на последиците от публичните решения върху децата.
Оценката на въздействието върху правата на детето (Child Rights Impact Assessment) позволява да се анализира как даден закон, политика, административна мярка или бюджетно решение засяга различните измерения на детското благополучие и упражняването на правата.
За разлика от подходите, които се концентрират единствено върху идентифицирането на рискове, този инструмент предполага цялостно разглеждане на положителните и отрицателните последствия от публичните политики. Особено значение има включването на самите деца като източник на информация и участници в оценяването.
Евгения Тонева използва примери от периода на пандемията от COVID-19, за да илюстрира как универсално приложени ограничителни мерки могат да имат непропорционално тежки последици за определени групи деца. Децата, живеещи в резидентна грижа, например са били подложени на значително по-строги ограничения в сравнение с други деца, включително продължителна изолация и невъзможност за участие в обичайни дейности извън услугите.
Представеният подход предлага възможност правата на детето да бъдат интегрирани в самия процес на разработване на политики, за да може отговорността за тяхното спазване се пренася от системата за закрила към всички публични институции, чиито решения имат пряко или косвено въздействие върху живота на децата.
Най-добрият интерес на детето: между етичния принцип и административната процедура
Елица Лингорски, координатор проекти в Ноу-хау центъра, представи дефицитите в прилагането на етичните принципи при социалната работа по случай с деца и семейства. Основният въпрос, който тя постави, беше как на практика се определя най-добрият интерес на детето и доколко съществуващите нормативни и професионални инструменти подпомагат социалните работници при вземането на сложни решения.
Принципът за най-добрия интерес на детето е закрепен в Конвенцията на ООН за правата на детето, Закона за закрила на детето и Семейния кодекс. Общ коментар № 14 на Комитета на ООН по правата на детето изисква той да се прилага едновременно като материално право, тълкувателен принцип и процедурно правило, но анализът показа съществен дефицит в българската практика. Нормативната уредба посочва кои обстоятелства следва да бъдат оценени, но не предоставя достатъчно ясна методология за тяхното претегляне и за аргументирането на окончателното решение.
Това затруднение е особено значимо в ситуации, при които различни права и интереси изглеждат в противоречие – например когато желанието на детето не съвпада с преценката за неговата безопасност или когато правото на семейна среда трябва да бъде съпоставено с необходимостта от защита от насилие.
Съществуващите образци за социални доклади изискват събиране на информация за потребностите на детето, родителския капацитет, рисковете и ресурсите, но не гарантират, че специалистът ще документира логиката, чрез която е достигнал до определено решение. В резултат съществува риск административното изпълнение на процедурата да замести професионалната аргументация.
Когато решението е записано, но не е обосновано, остава неясно как е отчетено мнението на детето, кои права са били съпоставени и защо определена мярка е предпочетена пред възможните алтернативи. Това ограничава възможностите за професионален контрол, съдебен преглед и отчетност пред самото дете.
В презентацията беше поставен и въпросът за ролята на етичните кодекси. Макар да формулират основни ценности и принципи на професионалното поведение, те не могат да заместят липсващите процедури за аргументиране на решенията, нито сами по себе си гарантират професионална отговорност при нарушаването на правата.
От институционален контрол към култура на човешки права: ролята на университета
Д-р Галина Маркова, ръководител на Ноу-хау центъра, посвети презентацията си „Промяна на парадигмата: от тоталитарен контрол към човешки права. Ролята на университета“ на проблема за прилагането на правата в по-широк исторически, социален и психологически контекст.
Преходът от авторитарна институционална система към подход, основан на човешките права, не представлява единствено промяна на законодателството и организационните структури. Той предполага дълбока трансформация на отношенията между хората, на представите за власт и отговорност и на начина, по който се възприемат автономията, участието и достойнството на другия.
Този процес неизбежно е съпроводен от съпротиви и възможности за връщане към утвърдени модели на контрол. В този контекст университетът има особена отговорност. Той не може да подготвя професионалисти, които уважават правата на децата и семействата, ако самият образователен процес възпроизвежда авторитарни отношения.
Според представената от д-р Маркова перспектива бъдещите социални работници трябва не само да изучават човешките права, но и да ги преживяват в отношенията си с преподавателите и академичната общност. Това предполага изграждане на доверие, индивидуализирано отношение към студентите, признаване на техния опит и създаване на пространства за участие, критика и съвместно търсене на решения. Особено важна е готовността на преподавателя да не заема неизменно позицията на знаещия и контролиращия, а да допуска несигурността и съвместното изследване като част от образователния процес.
Така университетското образование може да се превърне в пространство, в което демократичните ценности се усвояват не само чрез знание, но и чрез непосредствен опит.
Тази перспектива е особено значима за социалната работа, тъй като отношенията между професионалиста и детето или семейството често се развиват в условия на неравенство във властта и ресурсите.
Професионалист, който е бил обучаван чрез участие, диалог и уважение към собствената му автономия, има по-добри предпоставки да изгражда подобни отношения и с хората, които подкрепя.
Общият проблем, който се открои: формалното прилагане на правата
Въпреки разнообразието от теми и дисциплинарни перспективи, конференцията открои общ проблем, който преминава през различни сфери на публичните политики, правосъдието, социалната работа и образованието: разминаването между нормативното признаване на правата на детето и тяхното реално осъществяване.
Това разминаване се проявява по различни начини:
- В системата за закрила на детето то може да се изразява в процедури, които формално отчитат мнението на детето, без то да оказва действително влияние върху решенията;
- В социалната работа се проявява чрез оценки и доклади, които документират изпълнението на нормативни изисквания, но не предоставят достатъчно прозрачна аргументация за предприетите мерки;
- В публичните политики се наблюдава, когато решенията се вземат без систематична оценка на техните последствия за децата, особено за тези в уязвимо положение;
- В университетското образование формализмът възниква, когато правата на човека се преподават като теоретично знание, без студентите да имат възможност да развиват съответстващите им практически умения и професионални нагласи.
Тези различни проявления насочват към необходимостта от преосмисляне на самото разбиране за прилагане на правата. То не може да бъде сведено до спазване на законови процедури, попълване на документи или деклариране на ценности. Необходимо е да се гарантира, че правата действително определят начина, по който институциите вземат решения, специалистите взаимодействат с децата, а публичните политики влияят върху техния живот.
Като основен лайтмотив на конференцията се открои идеята, че преходът от формално признаване към реално упражняване на правата на детето изисква промяна не само в законодателството, но и в институционалната култура, професионалните компетентности и отношенията между възрастните и децата.
За Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца към Нов български университет този извод е пряко свързан с неговата изследователска, образователна и практическа дейност, насочена към развитие на социалната работа, подкрепа на професионалистите и подобряване на политиките за деца и семейства.